ДЖАМАДА̀НЧЕ1, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от джамадан1.

ДЖАМАДА̀НЧЕ2, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от джамадан2; куфарче. Предадох си пътното джамаданче на приятеля Н. Ив. Вазов, Съч. VII, 146.


Източник: Речник на българския език (онлайн)