ДЖАМАКЀН м. Остар. 1. Шкаф със стъклeни врати; джамлък. Вместо лавици, до стените [на дюкяна] имаше високи боядисани с черно джамакени.. Върху най-горните лавици на джамакените се кипреха най-малките обуща. Ст. Чилингиров, ХНН, 229.
2. Малка стаичка, малко помещение, оградено със стъклени стени (Т. Панчев, РБЯд).
— От перс. през тур. camecân. — Друга форма: д ж а м а к я̀ н.