ДЖАМА̀Л1 м. Диал. Зидана печка. В малката стая гореше джамалът, запален от Велика. С. Дичев, ЗС II, 541. Буля Калювица,.., хвана децата и ги натъпка зад тухления джамал, а със съдраната рогозка ги зави и им заповяда да не шават. Ц. Церковски, Съч. III, 218.
— От тур. camal.
ДЖАМА̀Л2 м. Диал. 1. Вид обредна, кукерска игра, която се играе между Коледа и Ивановден.
2. Участник в тази игра; джамалар.
— От араб. през тур. camala 'вид буйна младежка игра, която се играе след вършитба'. — Друга форма: д ж е м а̀ л.