ДЖАМЛЪ̀ЧЕ, мн. -та, ср. Остар., сeга простонар. Умал. от джамлък. Близо до военното министерство има вехта, бедна дъсчена къщица с малко чудата направа,.., с тъмно джамлъче към улицата. Ив. Вазов, Съч. XI, 105.
