ДЖА̀ФКАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от джафкам (в 1 знач.). По джафкането на кучетата те разбраха, че са наближили селото. ● Обр. Стара, съсухрена жена прекопава фасула край реката,.. Мотиката прави звучно и кратко — „тча-а“, „тча-а“,.. Жената мърмори нещо неразбрано, навежда се и джафкането на мотиката продължава. Н. Хайтов, ШГ, 289.
2. Прен. Разг. Заяждане, разправия. За джафканията на даскала и на неговите простаци не иска и да знае. Т. Влайков, Съч. III, 272.