ДЖЕЛЕПЧЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който се отнася до джелепчия; джелепски. Учуди се, дето от много време вече не бе споменавал ни баща си, ни джелепчийските си години, ни пътищата към Стамбул. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 15.


Източник: Речник на българския език (онлайн)