ДЖЕЛЕПЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. и диал. Джелепин; джелеп. Продаде жълтицата, останала от дядо му Петра от ония години, когато е бил джелепчия, и донесе парите от града. Кл. Цачев, ГЗ, 18.


Източник: Речник на българския език (онлайн)