ДЖЕНАБЀТ м. Простонар. 1. Дженабетин. — Мълчи, бе дженабет. Твой религия за тебе, мой — за мене. Т. Харманджиев, КЕД, 106. Па ми рече на мене: „Я слази, бе дженабет, що си се качил тамо?“ И я заплака. Нар. прик., СбНУ ХLV, 396.
2. Като прил. неизм. Проклет, зъл. Дженабет човек. Дженабет хора.
— От араб. през тур. cenabet. — Друга форма: д ж а н а б è т.