ДЖЕНАБЀТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Който се отнася до дженабет и дженабетин.
— От Ст. Младенов, Етимологичен и правописен речник на българския книжовен език, 1941. — Друга форма: д ж а н а б è т с к и.
