ДЖЀНТЪЛМЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до джентълмен. — Давате ли джентълменска дума, че каквото и да кажа, то ще остане между тия четири стени? Др. Асенов, ГНА, 74.

◊ Джентълменско споразумение. Дипл. Договореност, обикн. в международните политически отношения, без официални юридически формалности, в устна форма, като се предполага взаимно доверие между страните.

— Друга (остар.) форма: д ж е н т л е м è н с к и.

ДЖЀНТЪЛМЕНСКИ. Нареч. от прил. джентълменски; като джентълмен. Той постъпи джентълменски: на подигравателната забележка отвърна със спокоен и коректен тон.

— Друга (остар.) форма: д ж е н т л е м è н с к и.


Източник: Речник на българския език (онлайн)