ДЖУДЖЀНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от джудже. Три недели се лута из гората, докато намери едно джудженце крушево, една огризка дива.. Това беше дърво озлобено, шипесто, същински таралеж. Н. Хайтов, ШГ, 290.
