ДЖУМБУ̀Ш м. Простонар. Майтап. Тако си е Тако: за гуляй, за веселбица, за джумбуш, за свирки — душата си дава. П. Велков, СДН, 339. Приготвени [чираците или калфите] за смях и скрити в своите дюкяни, те чакат някоя жертва, която ще стъпи в тяхната клопка, за да се подхлъзне и падне в калта, та да си намерят евтин джумбуш за развлечение. М. Георгиев, Избр. разк., 186.
— От тур. cümbüş. — Други форми: д ж у м б ѝ ш, д ж у м б ю̀ ш, д ж ю м б ю̀ ш.