ДЖУРУ̀ЛЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Права пръчка с кръстати перки в единия край, с която се разбива варена коприва, варен боб и под.; джурилник, джурилка, джурул. Емайлираната печка влезе в селските къщи и избута всички стари кухненски потреби. Лъжичникът,.., тлъчникът и джурулякът почерняха, никому ненужни. Ст. Даскалов, ВН, 1958, бр. 2282, 4.
2. Прен. Пренебр. Простак, селяндур (Л. Андрейчин и др., БТР).