ДЗВЕР, дзвѐрът, дзвѐра, мн. дзверовѐ, след числ. дзвѐра, м. Диал. Звяр. Вечер все по-често се отбиваше [старшината] в „Небесните простори“ на Пърчанов. — Дзверо, налей ми още една. Р. Сугарев, СС, 76.


Източник: Речник на българския език (онлайн)