ДЗЀМНА, -еш, мин. св. -ах, несв., непрех. Диал. Измръзвам. Станал да седи, арно, ама фатиле ръцете да му дземнат, фатил .. да ги стискат.., да си ги стоплит. Нар. прик., СбНУ ХI, 145.
— Друга (диал.) форма: д з ѐ б н а.
