ДЗЍПКАМ1, -аш, несв., прех. Диал. Удрям в земята тояга откъм тънкия ѝ край, за да отскочи надалече; цапвам3. дзипкам се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ДЗЍПКАМ2, -аш, несв., непрех. Диал. Цапам2, джапам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


Източник: Речник на българския език (онлайн)