ДИАБА̀ЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Минер. Който се отнася до диабази. Доскоро се внасяха от чужбина киселинноустойчиви видове цимент — диабазов, базалтов и андезитов — важно средство в борбата с корозията в почти всички наши заводи. ВН, 1961, бр. 2951, 1. Диабазови туфи. Диабазови шисти.


Източник: Речник на българския език (онлайн)