ДИАБОЛЍК, мн. -ци, м. Литер. Привърженик на диаболизма; диаболист. Ние имахме и имаме да изживяваме още наивния сантиментализъм на Жан-Жак Русо, а се напънахме да бъдем ницшеанци, диаболици. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 193.


Източник: Речник на българския език (онлайн)