ДИАГОНА̀Л м. Геом. Отсечка, която съединява два несъседни върха в многоъгълник или два върха на многостен, които не лежат на една плоскост. Диагоналите в правоъгълника са равни по дължина. ● Разш. Разг. Обикн. в съчет. с предл. п о. Преди сеитбата коперативните блокове се изорават по диагонал. ОФ, 1950, бр. 1720, 3. И Костов се наведе над начертания и изписан по всички диагонали лист, спокойно, но внимателно загледан от другите. Х. Русев, ПС, 262.
◊ По диагонал, ч е т а (п р е г л е ж д а м и под.). Разг. Повърхностно, отгоре-отгоре (чета). Прочетох книгата по диагонал, защото бях я взел само за два дни.
— От лат. diagonalis през фр. diagonale или рус. диагональ.