ДИАМАГНЍТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Физ. Който означава или се отнася до вещества, чието индуцирано магнитно поле е по-слабо и с посока, обратна на посоката на индуциращото поле; диамагнетичен. За ска̀ли на измервателните уреди се използуват най-често диамагнитни материали. П. Минков и др., ЕФМ, 421.