ДИАРБЕКЍРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до Диарбекир, град в МалаА зия, прочут с крепост и затвор, където през османското робство са били заточавани български възрожденски дейци и революционери. Диарбекирски заточеници.
2. Прен. Разг. Който е много отдалечен или невъзможен за живот. Диарбекирски пущинак.