ДИАСТО̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Мед. Диастоличен. Известно е, че за този порок [митралната стеноза] е характерен диастолният шум на върха и промените на I-ия и II-ия тон. Л. Томов и др., СВВМ, 78.


Източник: Речник на българския език (онлайн)