ДИВА̀ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Дивашки. Дето войническата слава е най-голяма, там хората са диваци. От това диваческо състояние, па до най-високата цивилизация води една дълга стълба и по нея на всекий степен дивата сила губи по нечто от влиянието си, а силата на мисълта надтяга. Лет., 1874, 111.