ДИВЕРТИСМЀНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Муз. Театр. Който се отнася до дивертисмент. Цялото музикално оформление, въпреки някои свои белези на жанрова сполука, е оставено без задачи — просто като отделни дивертисментни номера, без каквато и да е връзка с цялостната линия на спектакъла. НК, 1958, бр. 31, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)