ДИВИЗИО̀НЕН1, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Воен. 1. Който се отнася до дивизия. Слухът за капитулацията на немците бе обиколил вечерта дивизионните щабове, стигна до полковите. Д. Димов, Т, 694. Щеше да прекара цялата война в най-дълбокия тил, защото беше касиер на дивизията .. Не го тревожеше неизвестността, .., а нещо, което скоро щеше да стане една грозна известност: той беше проиграл на комар голяма сума от дивизионната каса. Т. Харманджиев, КЕД, 237. Когато колата наближи и можеше да се различи триъгълното дивизионно флагче, капитан Талигаров изкомандува за среща. Д. Кисьов, Щ, 148.
2. Като същ. дивизионен (дивизионният) м., мн. дивизионни<те>. Командир, началник на дивизия; дивизионер. Дивизионният стоеше прав пред щабната карта, между офицерите и под показалеца му беше скрита омразната кота. П. Вежинов, ВР, 35.
ДИВИЗИО̀НЕН2, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Воен. 1. Който се отнася до дивизион. Маршируваха бозавите колони на пехотата — .. После идеха дългоцевите дивизионни топове, камионите с муниции и припаси. Ем. Манов, ДСР, 5-6.
2. Като същ. дивизионен (дивизионният) м., мн. дивизионни<те>. Командир на дивизион.