ДИВОТЀЯ, -èеш, мин. св. дивотя̀х, прич. мин. св. деят. дивотя̀л, -а, -о, мн. дивотèли, несв., непрех. Диал. Дивея.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


Източник: Речник на българския език (онлайн)