ДЍДЖЕЙ, -еят, -ея, мн. -еи, м. 1. Лице, което подбира и пуска музикалните записи в клуб, дискотека, музикално радиопредаване и под., като представя и коментира песните, дава информация за техните изпълнители и др. Бандите свирят четири пъти по половин час, а в паузите двамата диджеи пускат диско. 24 часа, 1998, бр. 206, 16. По онова време [през 1996 г.] думата „техно“ бе почти непозната за родните тийнейджъри, а професията на самите диджеи се свеждаше предимно до пускане на любими балади срещу заплащане от дебеловрати клиенти. Мон., 2001, бр. 758, 35.

2. Муз. Такова лице, което се занимава и със създаване на специфичен вид композиции, получени чрез смесване на откъси от други изпълнения и ги представя пред публика.

— От англ. DJ (съкратено от disco jockey ‘дисководещ’).


Източник: Речник на българския език (онлайн)