ДИЕЛЕКТРЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Електр. Който се отнася до диелектрик; диелектричен.
◊ Диелектрическа издръжливост. Електр. Способност на диелектриците да запазват изолационните си свойства при натоварването им със силно електрическо поле. При разлагане на маслото се получава водород .., чиято диелектрическа издръжливост е значителна — неколкократно по-голяма от въздуха. А. Начев, ЕС, 32. Диелектрически загуби. Електр. Енергията, превърнала се в топлина в поставен в променливо електрическо поле диелектрик.