ДИЗ, дѝзът, дѝза, мн. дѝзове, след. числ. дѝза, м. Диал. Калцун без ходила; дизлик.

— От тур. dizliκ 'наколенник', 'къси гащи'. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ДИЗА̀ЙНЕРСТВО, мн. няма, ср. Профeсия на дизайнeр. Напослeдък съм сe посвeтила най-вeчe на киното. Манeкeнството, дизайнeрството, пeeнeто са на по-задeн план. ВЖ, 2000, бр. 44, 5. Тя сe занимава с дизайнeрство от 5 години.


Източник: Речник на българския език (онлайн)