ДИКИЗЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Разг. Дегизирам. Хубавите вежди на г-жа Габриел изписаха големи дъги. Тя обясни на мис Агнес това, което беше чула. И американката дигна ръце: ето, че тя не се лъже! Тоя човек е дикизиран, той е артист! А. Страшимиров, Съч. V, 115.

ДИКИЗЍРАМ СЕ несв. и св., непрех. Разг. Дегизирам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)