ДЍКСИЛЕНД м. Муз. 1. Стил в джазовата музика, който съчетава простия акомпанимент с акцентиран ритъм. Диксилендът възниква в южните щати в гр. Нови Орлеон на базата на негърски мелодии и мотиви, трансформирани за инструментално изпълнение. Δ В диксиленда водещо място заемат три инструмента — тромпет, кларнет и цугтромбон, от които тромпетът изпълнява мелодията, а кларнетът и цугтромбонът варират и импровизират около нея.
2. Инструментален състав, ансамбъл, който изпълнява музикални произведения в този стил. Диксилендът на БНТ е на турне в страната.
— От англ. Dixieland.