ДИЛУ̀ВИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Геол. Плейстоцен; дилувиум. Наслагите на кватернера се подразделят на дилувий — стар кватернер, и алувий — съвременни наслаги.
Гр. Николаев и др., ОГ, 178. През дилувия станали резки изменения на климатичните условия (на някои места заледяване). Геол. IХ кл, 170.
— От лат. diluvium 'потоп, наводнение'.