ДЍМЍТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Диал. 1. За платно — който е тъкан с четири нищелки и две основи; четворен. Тя [Мариолка] вече се беше втурнала към мутвака и носеше на ръце един дълъг, от димитно платно, пешкир. Ст. Чилингиров, ПЖ, 78.
2. Пъстър, шарен. Соколе ситен, димитен, / не летай горе високо. Нар. пес., СбБрМ, 472.
3. Димиен (Н. Геров, РБЯ).
— От гр. διμιτος 'тъкан, плат'. — Други форми: д ѝ м я т е н, д ѝ м е т е н.