ДИМОХО̀Д м. Техн. Канал за отвеждане на димни газове от горивно устройство до комин; димоотвод. Горящите газове минават през устроените в тухлената облицовка димоходи покрай стените на котела. Ст. Михайлов и др., ГМ, 111-112.

— От рус. дымоход.


Източник: Речник на българския език (онлайн)