ДИМОХО̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Техн. През който минават димни газове; димоотводен. Димоходните тръби се окачват на тел на разстояние 40 см от стените и тавана. Хр. Марков и др., ТБ, 232. Димоходен канал.


Източник: Речник на българския език (онлайн)