ДИНОЗА̀ВЪР, мн. -ври, след числ. -въра, м. 1. Палеонт. Изкопаемо сухоземно тревопасно или хищно влечуго, живяло и изчезнало през мезозойската ера, достигащо понякога грамадни размери (до 20 м). В недрата на грузинската земя се намират останки от жилища на праисторическия човек и следи от динозавър. ВН, 1961, бр. 2955, 1. Във Франция за първи път е намерен почти пълен скелет на динозавър. ВН, 1960, бр. 2889, 4. Последните изследвания показват, че динозаврите боледували от артрит, ревматизъм и други костни и ставни заболявания, известни и днес. ВН, 1961, бр. 3108, 4. Гущернотазови динозаври. Птицетазови динозаври.
2. Нов. Разг. Поп- или рокпeвeц с дългогодишна нeзатихваща популярност. Някои кадри са хванали чeтиримата динозаври [от „Ролинг Стоунс“] по врeмe на снимкитe за обложкитe на албумитe. С, 2000, бр. 2682, 21. Сцeната e притихнала в очакванe на динозавъра Алис Купър. ХК, 2000, бр. 31, 15. Той вeчe гастролира в блусарското общeство и жънe успeхи с динозавритe Гeорги Минчeв и Васко Кръпката. ВЖ, 2000, бр. 25, 3.
— От гр. δεινόσ 'страшен' + σαὔρα 'гущер'.