ДИНОТЀРИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Палеонт. Изкопаем едър хоботен бозайник, живял през неозойската ера; динотериум. В Танганайка, в долината Серенджа, е намерен скелет на гигантски динотерий — далечен прародител на слоновете. ВН, 1962, бр. 3231, 4.
— От гр. δεινός 'страшен' + ϑηρίον 'звяр'.