ДЍПЛО1, мн. -а̀, ср. Диал. Стара булчинска носия на християнка. Твърде много може да се каже и за костюмите, най-интересният от които е булчинското облекло дипло с ръченик. РД, 1960, бр. 8, 2.

ДЍПЛО2, мн. -а̀, ср. Диал. Отделна част от домашно тъкана черга или кепе; пола. Таа черга има четири дипла. СбНУ ХLVIII, 443.


Източник: Речник на българския език (онлайн)