РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ДИПЛО̀СВАМ¹, -аш, несв.; дипло̀сам, -аш, св., прех. Диал. Удрям някого по главата.

— От гр. διπλὠνω 'сгъвам, сдиплям'. — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.

ДИПЛО̀СВАМ², -аш, несв.; дипло̀сам, -аш, св., прех. Диал. Дипля¹. диплосвам се, диплосам се страд.

— От гр. διπλὠνω. - От Вл. Георгиев и др. Български етимологичен речник, 1971.

Източник: Речник на българския език (онлайн)