ДИРЕКТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Който е присъщ на директива. Директивният характер на плана отразява необходимостта от централизирано ръководство.
2. Който представлява директива, който е с характер на директива. Директивен план. Директивно писмо. Директивни документи.