ДИРЕКТРЍСА1 ж. Мат. 1. Права, върху която лежи даден вектор.
2. Права в равнината на едно конусно сечение, за която отношението между разстоянието на коя да е негова точка до тази права и разстоянието от същата точка до фокуса е постоянна величина.
— От лат. directrix 'направляваща' през фр. directrice.
ДИРЕКТРЍСА2 ж. Воен. Специално съоръжен участък на артилерийски полигон или във войскови учебен център, предназначен за артилерийска стрелба.
— От лат. directrix 'направляваща' през фр. directrice.
ДИРЕКТРЍСА3 ж. Остар. Книж. 1. Директорка. Аз позвъних пред вратата. Излезе една млада мис и на моя въпрос мога ли да видя директрисата, тя ма пригласи да вляза в класа. Знан., 1875, бр. 19, 299.
2. Директорша (Ал. Милев и др., РЧД).
— От фр. directrice.