ДЍСКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е снабден с диск (в 1 знач.). За голям брой машини — тракторни редосеялки, дискови брани, лющилници — няма място под навесите и те стоят на открито и чакат есенните дъждове. А. Каралийчев, ПД, 18. Беше средата на лятото, по стърнищата пълзяха прашни трактори и влачеха дискови брани. Г. Мишев, ЕП, 126. Дискова редосеялка.

2. Който има форма на диск (в 1 знач.). Дисков трион. Дискова спирачка.

3. Нов. Тeхн. Който сe отнася до твърдия диск на компютъра. За да ускоритe зарeжданeто на страници от графичнитe интeрфeйси, сe прeпоръчва да настроитe програмата така, чe да използва по-голямо дисково пространство под формата на кeшпамeт. Кeш, 1996, бр. 19, 3. Дискова поврeда унищожи цялата информация на фирмата. Дисково устройство.

◊ Дискова херния. Мед. Заболяване, при което се издува част от пулпозната тъкан на междупрешленния диск в гръбначномозъчния канал през фиброзния пръстен и евентуално се притиска съдържанието на канала. Hernia discalis. Ходеше с бастун, скован от дискова херния. Ст. Даскалов, ЕС, 346. Дисковата херния предизвиква двигателни затруднения и сетивни разстройства в долните крайници.


Източник: Речник на българския език (онлайн)