ДИСКРÈЦИЯ ж. Юрид. Свобода институция, орган или др. да вземат решения самостоятелно, по собствена преценка в конкретен случай. Дискрецията на административните органи при издаване на подзаконови юридически актове се упражнява в границите, определени от конституционните норми, ползващи се с най-голяма юридическа сила. ДВ, 2004, бр. 96, 63.
— От лат. discretio 'отделяне'.