ДИСКУРСЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Лог. Който се постига чрез разсъждение, чрез умозаключение. Посланието в писмен текст е много по-съдържателно от прякото предаване на образ и звук, образите не могат да заменят познавателната култура, усилията на понятийното, дискурсивното и абстрактното мислене. Н, 2002, бр. З [еа].
2. Езикозн. Дискурсен. Покриването на образователния стандарт представлява овладяване на определени езикови, комуникативни, социокултурни и дискурсивни компетентности. БЕЛ, 2006, бр. 5 [еа]. Доминантният троп (в определен период) е, който предопределя дискурсивните избори. Те, тропите,.., са конвенционалните модели в Западния дискурс, твърди Уайт. ЛВ, 2005, бр. 15, 6.
— От фр. discursif.