ДИСТЍХ м. Литер. Строфа, съставена от два стиха, обикн. римувани; двустишие.

◊ Елегически дистих. Литер. Двустишие в античната гръцка и римска поезия, в което първият стих е хекзаметър, а вторият пентаметър.

— От гр. δίστιχον.


Източник: Речник на българския език (онлайн)