ДИХОТО̀МИЯ, мн. няма, ж. 1. Лог. Деление, разделяне обема на дадено родово понятие на две противоречиви видови понятия, от които едното представя отричане признаците на другото.

2. Бот. Особен тип разклоняване на растенията, характеризиращо се с разделянето на старата ос на две нови, които са приблизително еднакви.

— От гр. διχα 'на две' + τομῆ 'разделяне'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)