ДЛЕТЦЀ, мн. -а̀, ср. Умал. от длето. Златарският еснаф прати по море в обителите на Атос четиридесет дарохранителници от слонова кост, по които бе изрязано с тънко длетце житието на света царица Хелене. Н. Райнов, ВДБ, 60.
— Други (остар. и диал.) форми: д л а т ц è и д л я т ц è.