ДЛЪ̀БАМ, -аш, несв., прех. Диал. 1. Дълбая.
2. Прен. Искам да постигна при някого нещо или да получа нещо със сила, като не го оставям на спокойствие. длъбам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. — Друга форма: д л а̀ б а м.
