ДЛЪ̀ГНЮ, -то, мн. -вци, м. Диал. Висок и слаб човек; дангалак. Всичка дружина ся обърна към кафеджията, сух един и висок длъгню, на когото кръвясалите очи блеснаха грозно, щом нахълта Герджикът. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 48.
