ДЛЪЖ, мн. няма, ж. Поет. Само в съчет.: Шир и длъж. Необятно, безкрайно пространство.Над нас са блеснали житата,.. / Ехо, ехо безкрайна шир и длъж. Ив. Бурин. ПТ, 32.
◊ На длъж и шир; На шир и длъж. Поет. Във всички посоки; навсякъде. — По-хубаво нещо от мира няма! Излезеш от землянката, изкачиш се на височкото и погледнеш на длъж и шир. К. Петканов, МЗК, 184. Над нас са блеснали житата, / окъпани от топъл дъжд / и ншй вървим, вървим нататък / и няма край на шир и длъж! Ив. Бурин, ПТ, 32.